Назад

Canopy collision

За парашутисти

Дата: 11 юли 2016
Автор: Христо Киликчиев



“Не летете един срещу друг!” Сигурно често сте ме чували да го повтаям, аз или вашият coach по време на теоретичния Ви курс. На пръв поглед изглежда много лесно да бъде изпълнено, нали?

Но някак си продължаваме да виждаме сблъсъци във въздуха (не в България, да чукна на дърво) всяка година и да четем по черните хроники, че дори световни шампиони са загинали след canopy collision с друг парашутист.

Запомнете:

ВСЕКИ ЕДИН СБЛЪСЪК Е ВЪЗМОЖНО ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ!

ВСЕКИ! ЕДИН! СБЛЪСЪК!

Но за да направим това възможно, усилието трябва да е взаимно, не само на инструкторите, а и на обучаемите.

През 2007 г. за някололко месеца имаше 6 фатални сблъсъка във въздуха с отворени куполи само в САЩ. Много парашутисти започнаха да изразяват недовоството си по форуми и да пишат на USPA, изисквайки да вземат отношение и да променят правилата. Управителният съвет на USPA отмени почти всички семинари и състезания за 2007 г. и се събраха извънредно с представители на FAA, за да разберат какво се случва и кои са причините за тези canopy collisions. След като разследваха всички обстоятелства около тези инциденти, те установиха най-опасните моменти от парашутния скок, където се допускат грешки, които водят до сблъсъци. За съжаление, същите продължават да се допускат и до ден днешен. Ето три от тези моменти:

1. Веднага след разтваряне на главния парашут

2. Преди или по време на последния завой преди приземяване (на около 100 м височина), между два купола, които летят с почти еднаква скорост и с почти еднакъв товар (wind loading)

3. Под 300 м, когато canopy pilot извършва маневра hook turn с високо скоростен купол и застига друг парашутист с много по-бавен купол, който се приземява по стандартен начин.

Определено най-много инциденти е имало от 3-тата категория. Напомням Ви, че през 2006-2007 година беше бумът на Crossbrace куполите, тогава излязоха на пазара, без почти никакъв контрол се продаваха на всички, нямаше програма за обучение или методика за следване. Аз самият си купих първия ми Crossbrace XF15 през 2006 г. и до днес си спомян серийния му номер : XF15105000003 , т.е. третият произведен такъв.

Да се върнем на историята от 2007 година. Бордът на директорите на USPA вижда нуждата да се разделят местатa за приземяване на практикуващите high-speed landing от всички останали. Така че веднага е прието правило за таково разделение, според което всички дропзони - групови членове на USPA трябва да обособят две различни зони за приземяване, а ако дропзоната е прекалено малка, то тогава high-speed парашутистите трябва да скачат на отделен заход преди всички останали.

Тази стратегия се оказва ефективна. Дропзоните приложили тези правила и изградили система от правила за high-speed кацане с подробно обяснение на практикуващите парашутисти какво и как трябва да направят, за да запазят живота си и този на другите. Голяма роля в прилагането на тези правила имат и Safety & Training Advisors заедно с наземния контрол, които следят за стриктното изпълнение и за трафика. Съответно, canopy collision намаляват драстично.

Парашутистите могат да избегнат и другите две причини за сблъсъци също, ако спазват стрикно правилата за разделяне на групите преди скок, правилата за плъзгане и отдалечаване от групата си на правилната височина, както и осъществявайки добро и дълго плъзгане преди да си отварят парашута. Не по-малко важна е и дисциплината под вече разтворения купол. Стрикно наблюдаване на всички около Вас и ветрикалното разделяне между отделните парашутисти, също така летейки с ПРЕДВИДИМИ МАНЕВРИ. Напомням ви , че парашутиста пред Вас и под Вас не Ви вижда , а когато ние сме този парашутист, от нас се очаква да правим това, на което са ни учили и да изпълним класическия трафик определен от дропзоната, на която скачаме.
Ако всички парашутисти работят заедно, за да планират последователността на напускане на самолета, разделянето и снижаването с отворен купол това неимоверно ще помогне за подобряването на безопасността на дропзоната.

Ето някои съвети за всички парашитисти преди скок:

1. Погледнете вятъра преди да се качите в самолета. Имайте предвид в кой сезон се намираме. Определете своя план за приземяване и попитайте по-опитните къде са опасните зони, къде са турболенциите обикновено и къде се формират термики през лятото.

2. Определете си план Б, някой ден този план ще Ви спаси живота . План Б трябва да определи Вашите действия ако:

2.1 На финалната права (около 100м) сте прекалено високо и виждате, че ще прелетите зоната за приземяване.

2.2 Ако застигнете парашутиста пред Вас на финалната права (half breaks).

2.3 Ако не успеете да достигнете изобщо зоната за приземяване

2.4 Ако отворите по-ниско или по-високо от предвиденото (случва се), как това ще промени трафика съобразно останалите участници от полета.

3. Припомнете си приземяванията при особени случаи: вода, покриви, кабели с високо напрежение, дървета и локализирайте подобни препятствия на Вашата дропзона.

4. Питайте, общувайте с останалите парашутисти от полета Ви - какво смятат да правят, какво са планирали, какъв е опитът им?

Помнете: AKO НЕЩО МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА, ТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ СЕ ОБЪРКА! Не оставяйте на Mr Murfy да се качва с Вас в самолета.


Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies)