Назад

50-30-20

Лични истории

Дата: 01 юли 2019
Автор: Марин Славков



Аз съм Марин Славков, на 50 + години и скачам в Скайдайв София. Започнах да скачам с парашут през 1984 г. и до 1990 г. направих около 550 скока. През 1990 г. с Антон Найденов направихме (по непотвърдени данни) първия бейс-джъмп в България. След тригодишно прекъсване скачах малко в средата на 90-те и след още едно петгодишно прекъсване направих няколко скока през 2000  г., след което се отдадох на парапланеризма. Там нещата бяха добре, докато не станаха зле и след десетгодишна инструкторска кариера спрях и летенето.

Не бях скачал активно почти от 30 години, и въобще, ама хич, почти от 20 години, когато ме удари кризата на средната възраст и след кратко лутане в лабиринта на интернета, няколко имейла и телефонни разговора попаднах в Скайдайв София.

Тук се почувствах като музеен експонат, ама от онези ръждясалите, с отчупени краища, обрасли с паяжина и наакани от мишки в мазето на музея. Освен небето, земята, въздуха и гравитацията, нищо не беше както го знаех отпреди. Бях попаднал в Космическата Епоха на Парашутизма, която успешно се вихреше и процъфтяваше до едно Радомирско село близо до Перник, недалеч от София, в една бивша съветска и настояща американска колония на Балканите. Всички инструктори и членове на екипа ефективно и ненатрапчиво изпълняваха своите задължения, обучаемите и свободните скачачи си изпълняваха задачите уверено, дори и тандемните пасажери доверчиво се предоставяха в ръцете на инструкторите си и си тръгваха доволни и щастливи след епичния скок. Изглеждаше, че само аз не знам къде се намирам и какво правя. По време на инструктажа и тренажите на земята се чувствах (и действах) като безполезно изкопаемо, но се справих някак си. Осъзнах за пореден път колко е лошо да си мислиш, че знаеш и можеш, пак то било друго. Дойде време за първия скок и аз, бившият състезател по парашутен многобой и млада надежда на Софийския аероклуб, трябваше да скачам хванат от двама инструктори. Резил! Не, резилът дойде после! Очаквах да не е много добре, но не очаквах да е толкова зле. Почти през цялото време не знаех какво правя, но напълно осъзнавах какво става. Въргал, камбани, въртене (малко де), корекции от инструкторите, напъни от мене, отворих някак си, приземих никак си, Христо каза, че съм в нормите, много яко, пак съм в играта, йей! Междувременно осъзнах, че единият ми инструктор има повече скокове от общия брой на скоковете на всичките ми инструктори от миналото, общо седем, четирима от тях майстори на спорта. Другият ми инструктор е с повече скокове от общо скоковете на мен и всичките ми съотборници от аероклуба от времето, когато скачах активно. Христо и Даниел – благодарности и респект! След няколко скока нещата се подобриха, сега имам право да скачам самостоятелно, има много за обмисляне и преосмисляне и много, мнооооооооооооооого за правене от тук нататък. Смисълът е в правенето.

Всичко, за което сме си мечтали едно време ние, аероклубните скачачи, сега е действителност в Скайдайв София. Огромни благодарности на целия екип!

Хубаво време и успешни скокове на всички!


Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies)