Назад

Ицо, кога мога да скачам с по-малък купол?

За парашутисти

Дата: 09 октомври 2016
Автор: Христо Киликчиев



Това е въпросът, който ми се задава най-често на летището.  Или: Кога мога да скоча със 170 или 150? Въпреки хилядите статии, написани в какви ли не медии и сайтове, явно идва време да напиша и моята гледна точка на чист български, пък дано някой ме “чуе” и не ми задавате въпроси, преди да си отговорите на самите вас първо.

Ето какво трябва да се запитате:

  1. Мога ли да приземя настоящия ми размер купол в задния двор на някоя от къщите в село Черньово при всякакви метео условия? 

ДА или НЕ?

  1. Мога ли да приземя запасния си парашут на същото място?

ДА или НЕ?

Сега грабнах ли вниманието ви? Преди да продължите да четете надолу, моля ви да спрете за момент, да си затворите очите и да си представите следната картина:

“...Хубав слънчев ден над летището. Перести облаци високо в небето сякаш изплетени от пиян паяк художник, ученик на Пикасо.  Мартин небрежно помахва с ръка – демек: махайте се от самолета, де! Излизате навън и правите любимото предно салто на излизане. Струята ви грабва и обгръща. Забравяте за всичко, дори и това което искахте да правите в свободното падане. Наслаждавате се на чувството:

”Майната му на висотомера, ще попадам още малко - си мислите - Ред е на задно салто! Бум – перфектно. Я малко на гръб сега! Хахаха супер съм – къде е Киликчиев да ме види сега, а? Добре, да не прекаляваме! Време за отваряне, малко по-ниско от обичайното, но какво да се прави”

Опааа изненадаааа!!! Не сте над летището, а над планината и вятърът не е от изток, а е от север! Ами сега?

 

Да, да, знам, че това не се е случвало с никой от вас и че Мартин е опитен, и че знае да ползва GPS и т.н. Това просто не е възможно!

Запомнете: Няма нищо невъзможно! Особено в парашутизма!

 

Да се върнем към вашата медитация. Стигнахме до момента на “голямата изненада” или НЕ СТЕ ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА ДА СТЕ! Поглеждате нагоре и виждате  не обичайния си купол, а новото и отдавна желано 170 . Красота! Жълто и синьо крило с колапсиращ се слайдер! Вече сте в А група, не сте ученик, супер! Да, ама къде и как ще се приземите сега?

 

“Пляс-пляс” ! Това е звукът от плесниците, с които ако бях до вас, щях да ви събудя точно в този момент!

Обикновено в този момент от  статията следват изрази като: “Аз казах ли ти?” или “Предупредих те, но кой да ме чуе!”, но аз ще се въздържа.. засега.

 

Ето малко предистория, която може би не знаете.

Парашутите, и в частност куполите, не винаги са били такива, каквито ги познавате сега. Преди години парашутизмът беше толкова опасен, че главната цел на всеки от нас беше да стигне до земята жив и здрав и най-вече да оцелее при приземяването.

Например: Пд-47 или “Парашут десантний модел 1947 г” нямаше управления, за да завиеш трябваше да дръпнеш преден колан и вътрешните две върви. В следствие на което започваш да завиваш на срещуположната страна и то по оста си. Т.е. дърпаш ляв колан и вътрешните му върви и се въртиш надясно. Как ви се струва?  Това не е всичко. Куполът имаше форма на квадрат с отрязани ъгли , а плата му наподобяваше чаршаф, но имаше много усилващи ленти за... успокоение. Преди скок си бинтовахме глезените с ластични бинтове (които се намираха доста трудно) и скачахме с парашутни обувки, нещо като кубинки, но с равна и висока подметка.  Няма да описвам приземяването, има доста видея за това в нета. За времето си ПД-47  беше голяма работа.  После се появили Ram air куполите от F-111, големи и правоъгълни ,  подобни на тези, които познавате и вие. Ще кажа само, че отварянето им беше брутално.  По-късно този плат беше заменен и/или комбиниран със ZP,  т.е. плат, който не пропуска въздуха, като този, с който вие скачате. Измислиха и слайдерите и всичко си дойде на мястото. Нямаше какво повече да се измисли. Естествено, че има и винаги ще има. Появиха се куполи “full–elliptical, “semi-elliptical”, “tapered” и моите любими “cross-braced”.

И хората взеха да се избиват! Да, за съжаление всяко ново правило от инструкцията по парашутизъм трябва да бъде написано с кръв.

И тук идват въпросите за милион долара: с какъв купол трябва аз да скачам? Какъв размер трябва да си купя? Кога мога да скачам с по-малък купол? И т.н.

 

Няма точен отговор на никой от тези въпроси! Няма човек на земята, който ще ви погледне от горе до долу, ще ви се усмихне и ще ви каже:

-Ти, Иванчо, ще скачаш със 120 ,когато имаш 185 скока на 7-ми април 2017!

 

ЗАПОМНЕТЕ ГО! НЯМА ТАКОВА ПРАВИЛО! НЯМА ТАКЪВ ЧОВЕК!

Казвам човек, а не инструктор, защото много от бъдещите ви покупки ще са повлияни от хора, които не са инструктори и опита им в управлението на купола едва ли ще е по-добър от вашия. Това е неизбежно, колкото и да ви предупреждавам.

От тук нататък от вас зависи, дали ще прочетете какво наистина искам да ви кажа или просто ще прочетете , това което вие ИСКАТЕ да чуете!

 

Размерът на купола ви не е правопропорционален на размера на члена... Добре де, не можах да се въздържа, но ако това е “ненаписана” теорема , ето така би звучала и лемата: Тънък и малък купол, няма да направи така, че членът ви да изглежда по-голям, отколкото е! 

 

Смеете се, а? Не е смешно за съжаление, а е опасно.  Сериозно.

Размерът на куполите ви трябва да отговаря на вашите възможности, това е ясно, но също така трябва да съотвества на това, което можете във въздуха (свободното падане) и под купола. Ето какво имам предвид

  1. Каква дисциплина сте си избрали от парашутизма?  Free Fly, RW, CrRW и т.н. Това е важно да се знае, защото има значение за вида крило и размера му. Например: Коко скача с wingsuit, той искаше това в деня, в който се записа на АФФ курса и много време преди да облече wingsuit-а , той си купи подходящ за тази цел раница, главен и запасен. Нещо повече скача ги много пъти, за да се слее с тях за да няма изненади. Коко не си е купил “semi-eliptical” или купол правопропоционален на....Разбирате какво искам да кажа нали? 
  2.  Настоящия ви опит! Не опитът ви в бъдещето, а сега в момента. Отговорете с ДА или НЕ на въпросите, за да определим опита ви. Можете ли да:
  • а/ приземите купола си 25 последователни пъти в кръг с радиус 10 метра?
  • б/ управлявате и приземите купола си със задни колани, дори и по вятъра? Правили ли сте го вече?
  • в/можете ли сами да си направите разчета от самолета? Къде трябва да скочите?
  • г/можете ли да се приземите със страничен вятър и владеете ли плоския завой на 90 градуса с колани?
  • д/можете ли да се приземите в ограничена площадка, използвайки предни колани, за да намалите височината си, но да запазите местоположението си (не да завивате)?
  • е/можете ли да се приземите на склон, независимо дали с лице нагоре или надолу?

Ако имате повече от два пъти “НЕ” за отговор, то намаляването на размера на купола ви не е препоръчително.

      3.Колко често скачате!

Тук няма оправдания от какъвто и да е характер, ако не скачате често – никога няма да скачате с по-малък купол. ТОЧКА! Ако някой от вас има нужда от допълнителни обяснения по тази точка, значи просто е сбъркал сайта и статията.

 

 

Някои от вас, които не ги мързи да четат, сигурно са срещали и тази страхотна дума“multifunctional canopies”. Звучи страхотно нали. Един купол за всичко. Да, ама не. Колкото и да ми е неприятно да ви го съобщя, няма как да ползвате един купол за всичко. Аз например скачам с размер 89, преди това имах 85, с който скачах в Нова Зеландия и го зарязах там (имаше над 2500 скока). От 2007 година имам и 135, четири пъти съм му сменял вървите, което значи, че има над 3500 скока. Няма да го продам за нищо на света. Миналата година бях в Румъния и скачахме на равно и широко място на 78 метра от морското равнище и аз отидох със 150-то на Ники Николов. Изненадах ли ви? Ами така е, всеки от вас трябва да вземе предвид къде ще скача, колко често ще сменя ДЗ, в какви формации смята да участва и на какви площадки смята да се приземява. Тъй като това няма как да го предвидите, освен ако нямате кристална топка, аз бих ви препоръчал винаги да избирате един размер по-голям купол от този, който можете НАИСТИНА да скачате. Опитайте се да си представите приземяване извън зоната за приземяване на летището, към което сте се запътили: ако ходите във Флорида например, извън зоната за приземяване има блата пълни с крокодили и змии. В Аризона има кактуси и гърмящи змии, в Австралия има... от всичко опасно по 2, а в Южна Африка има дори и черни мамби, където ако се приземите никой няма да дойде на помощ, а ако се отцепите и част от парашута ви падне там – просто я забравяте.

 

Тук е моментът да спомена и за курсовете. Canopy school. Много често срещам и чувам коментари, че това е само за хората които смятат да скачат с “cross-braced” куполи и да завиват с колани, но не е така. Има различни видове курсове, включително и персонални за разрешаване на точно определени вредни навици с купола. Никой не може и няма да ви накара да завивате с предни колани, ако вие не го искате и естествено, ако не сте готови за това.  Аз бях на такъв курс тази година в Дубай, нищо че имам 12 000 скока, отдавна не бях имал възможността да науча нещо ново и да бъда наблюдаван от опитни инструктори в тази област. Никога не е късно да научим нещо ново.

Сега се сещам за една будиска поговорка, която гласи: “Човек има двама учители в живота си: едният го учи на буквите, а другият го учи да чете”, много вярно и приложимо в парашутизма. Ако имате някакви вредни навици или не успявате да подобрите техниката си, може би трябва да отидете при друг, който с негови очи да погледне проблема ви и да ви покаже друга техника за решаването му.

 

Статистиката показва, че в последните 10 години няма нито един инцидент, причинен от неизправна техника, за сметка на това повечето смъртни случаи са се случили по време на полет с перфектно отворил се и управляем купол. Ако проследим всеки един от тези случаи назад във времето резулатът е един и същ навсякъде по света – уменията и опита на парашутиста не отговарят на вида и размера на използвания от него купол. ТОЧКА! Или казано с други думи: Ако всички парашутисти по света направят правилна самооценка за възможносттите си и започнат да скачат с правилно подбрани куполи, то инцидентите биха били сведени до 0.

 

И сега да си припомним деня, в който се озовахте над планината, т.е. да се върнем към медитацията ви. Един бърз анализ на ситуацията, в която ви поставих и която трябваше да прочетете между редовете.

Перести облаци: сигнал за силен вятър във височина, който няма как да стигне до зоната за приземяване, защото тя се намира в долина.

Мартин маха с ръка и вие бързате да скочите:  ДОВЕРИЕ НИКОМУ! Спомнете си всички вие, които сте били с мен в самолета и сме скачали заедно, колко често преди да скоча проверявам къде се намираме, дори и в ясен ден? Дори и преди нас да е скочил друг? Колко пъти съм ви задържал на вратата, за да погледна надолу преди да скочите? Защо мислите, че го правя?

 

Скочили сте с нов парашут за първи път в първи полет за деня- ОГРОМНА ГРЕШКА! Грешка на новобранец! Ако ще правите промени, каквито и да са те, първо “тествайте” условията с нещо познато и после се правете на мъже.

 

Увлекли сте се в свободното падане – това се случва на всеки, а не би трябвало, още по малко, ако ще скачате с нов парашут. Когато този момент дойде, трябва да отворите високо, за да имате време да се запознаете с новия купол. Тук свободното падане НЕ Е приоритет!

Извод:  Има още много други фактори, които могат да се объркат и които трябва да имате предвид, ако не искате да направите тандем с мистър Мърфи. Гарантирам ви, че той много ще се забавлява за ваша сметка.


Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies)