Назад

Да се гмурнеш в небето

Лични истории

Дата: 15 юли 2016
Автор: Силвия Стоянова, edna.bg



Парашутизмът, или скайдайвинг, както звучи по-поетично и е модерно да се казва, се оказа по-близко и по-достъпно удоволствие за edna жена, отколкото съм си мислела.

Винаги съм мечтала да се гмурна в небето, но след като скочих в тандем, това се оказа, че няма да приключи само със сбъдването на една мечта. За да скочиш тандем, не се иска нищо повече от желание, резервация, малко свободно време и пари. Е, и малко късмет с пролетното време, тъй като скокът зависи от ниска облачност, дъжд и силен вятър. Не е ужасно скъпо, както мислех, но със сигурност си заслужава всяка стотинка.

Инструктажът на летището продължава около 5-10 минути, в които инструкторът, с които ще скачаш, обяснява кога какво да направиш, за да не му пречиш – не, че можеш да провалиш скока, но поне да не създаваш допълнителна работа. След като ми сложиха пасажерската раница, която ме държи за инструктора, страхът ме завладя и не ме пусна и в самолета. Когато вратата се отвори и знаех, че няма връщане назад, си казах, че просто трябва да скоча. За половин секунда страхът премина в удоволствие, в уникално чувство, което е трудно да бъде описано – много висока скорост, съчетана с безвремие и свобода. Удовлетворението да направя нещо, от което ме беше страх, е огромно.

Пристрастяването към адреналина беше толкова силно, че след месец отново бях на летището за втория си тандемен скок. Беше абсолютно различно – вече знаех какво ще се случи, изживях всяка секунда в самолета в трепетно очакване и страхът на вратата беше по-скоро гъдел под лъжичката като на втора среща след успешна първа. Скокът беше летене, а не падане, осъзнах, че от мен зависи да завивам, да се местя в пространството, да забързвам или забавям скоростта си. И се влюбих в това усещане.

След втория тандем последва и трети, и влюбването беше окончателно и безвъзвратно. Ако искаш да владееш тялото си във въздуха сам, трябват няколко дни, за да изкараш курса. Започва се с теория и сухи тренировки, и седем скока – с парашут на гърба, но с двама инструктора, които скачат редом с теб и помагат, а приземяването се осъществява с радиовръзка и насоки. И така моето приключение във въздуха продължава – стъпка по стъпка, скок след скок.


Този сайт използва БИСКВИТКИ (cookies)